Българското здравеопазване е изправено пред задълбочаваща се кадрова криза, която вече не е просто предупреждение, а реална заплаха за качеството и достъпността на медицинските грижи в страната. Лекари, медицински сестри и други здравни специалисти алармират от години, че системата е на ръба, а липсата на политическа воля и адекватни мерки превръщат проблема в критичен.

Драматичен дефицит: Сестрите са под критичния минимум

Най-сериозен и видим е недостигът на медицински сестри. Данните са тревожни:

• За последните десет години България е загубила над 10% от медицинските си сестри.
• Системата се нуждае от допълнителни 17 000 до 30 000 медицински сестри и над 4000 акушерки, според различни анализи и организации.
• След 2019 г. на един лекар вече се пада средно по-малко от една сестра.
• Средната възраст на медицинските сестри е около 49-50 години, като голяма част от тях са пред пенсиониране.

Този дефицит има пряко въздействие върху качеството на здравните грижи. Натоварването на работещите сестри е огромно – една сестра обслужва между 15 и 30 пациенти в рамките на една смяна, което води до преумора, „прегаряне“ и влошаване на грижите.

Недостиг и сред лекарите – особено в критични специалности

Въпреки че общият брой на лекарите на 100 хил. души население в България може да изглежда по-висок от средния за Европа, при по-внимателен поглед се открояват специфични и критични дефицити:

• Лични лекари (ОПЛ): Недостигът е от приблизително 1000 общопрактикуващи лекари, което застрашава цели области да останат без достъп до първична медицинска помощ. Особено тежко е положението в малките и отдалечени райони.
• Психиатри: Липсват над 460 психиатри, което е над 70% от нужния брой.
• Проблеми се наблюдават и в ключови области като детска хирургия и термична травма, където клиники са спирали работа поради липса на персонал.

❗ Основни причини за кризата

Експертите и здравните организации посочват няколко основни фактора за задълбочаването на кризата:

1. Недостатъчно заплащане и лоши условия на труд: Ниското възнаграждение и тежките условия на труд, съчетани с високото натоварване, мотивират младите специалисти да напускат страната или да се преориентират към други професии.
2. Миграция: Голям брой квалифицирани медици, особено млади, избират да работят в чужбина, където условията и възнаграждението са значително по-добри.
3. Липса на адекватна образователна политика: Медицинските университети продължават да произвеждат предимно лекари, като броят на студентите по здравни грижи е недостатъчен, за да компенсира напускащите системата.
4. Липса на възможности за специализация: Съществува парадокс, при който има недостиг на лекари, но в същото време завършващите медицина се сблъскват с блокирани места за специализанти, особено в държавните болници.
5. Агресия над медиците: Нападенията и агресията срещу медицински персонал също допринасят за демотивацията и нежеланието за работа в сектора.

Какво предстои?

Лекарският съюз, Асоциацията на професионалистите по здравни грижи и други организации са категорични: ако не се предприемат спешни и комплексни мерки с нужната политическа воля, здравната система ще навлезе в още по-дълбока криза, която може да доведе до медицинска катастрофа.

Необходими са действия в няколко посоки:

• Значително подобряване на заплащането и условията на труд за всички медицински специалисти.
• Приоритизиране и увеличаване на приема на студенти по здравни грижи (медицински сестри, акушерки и др.).
• Финансови стимули и по-добри условия за специализантите, особено в областите и специалностите с най-голям дефицит.
• Мерки за привличане на български специалисти, работещи в чужбина, обратно в страната.